Вече подчертахме значението както на необходимостта ни от животинска тяга като фактор за развитието на философията ни относно коня, така и на сравнително скорошното ни, в исторически план, формулиране на възпитателни и дидактически принципи като основа за оформяне на поведението. Въоръжени с това познание, ще отправим по-задълбочен поглед към психическите процеси, които протичат у коня (а и човека) по време на обучение.

Закономерностите, които ще разгледаме, могат да бъдат наблюдавани във всеки стил и дисциплина, при всички породи и възрасти коне.

Това е така, защото те са свързани преди всичко с физиологията и психологията, а не със спортните постижения в частност. Заслугата за доказването на биологичните основи на психичната дейност е на руският академик и Нобелов лауреат Иван Павлов.

Може би е интересно да уточним, че почти всички експерименти, чрез които се установяват тези природни закони първоначално не са били провеждани с коне, а със значително „по-удобни“ за научна работа животни като кучета, котки, мишки, гълъби и други. Конете са изключително предизвикателство за всеки учен поради ред причини: огромни размери, сила и доста продължителен цикъл на възпроизводство. Прилагането на изводите от тези проучвания в отглеждането и обучението на коне е възможно благодарение на сериозния напредък в експерименталната дейност и аналитичните възможности, съвременните технологии за изследване на мозъка, а всичко това от своя страна се дължи на засиления интерес в изясняването на взаимоотношенията ни с конете през последните две-три десетилетия.

Акад. Иван Павлов демонстрира форма на асоциативно учене, която обяснява с термина класическо кондициониране (или още наричано класическо обуславяне). Помните ли примера с младия кон и звука от фуражомелката? Същото, само че Павлов работи с куче и звънец. Научната му работа се съсредоточава върху естествени, физиологични рефлекси на животните (каквото е слюнкоотделянето), затова и той е смятан за „баща на класическото кондициониране“.

Малко преди експериментите на Павлов, американският психолог Едуард Торндайк формулира т. нар. Закон за ефекта: "От няколкото отговора на една и съща ситуация, тези, които са придружени или последвани непосредствено от задоволяване на животинското желание при равни други начала, са тясно свързани със ситуацията и когато тя се повтори, е много вероятно да се повтори и отговора; тези, които са съпроводени или последвани непосредствено от неразположение и неудобство по отношение на животинското желание при равни други начала, нямат силна връзка със ситуацията и когато тя се повтори, е малко вероятно да се повтори и отзива."

Друг американец, Бъръс Скинър, задълбочава анализите си и още по-детайлно описва техника за учене, наречена оперантно кондициониране (наричано още: оперантно обуславяне или инструментално учене). Според учения обучение не е възможно, ако не се приложи някакъв вид подкрепление – положително или отрицателно. Именно заради това, Скинър се смята за представител на т. нар. радикален бихейвиоризъм и „баща на оперантното кондициониране“. Така стигаме до четирите квадранта, които обясняват ефективността на всички познати форми и методи на обучение чрез оформяне на последствията за индивида. Преди да разгледаме всеки един квадрант с пример от практиката, трябва да уточним, че в случая думите „положително“ и „отрицателно“ не се използват, за да обозначават емоционалната стойност на обучението. Те просто показват дали прибавяме или изваждаме нещо в процеса на кондициониране на поведението. Термините „подкрепление“ и „наказание“ отбелязват дали работата се движи в посока към затвърждаване или елиминиране на определена реакция. Дори и най-сложните движения в конния спорт могат да бъдат разделени на изграждащите ги по-прости тухлички, които да разгледаме като отделни кондиционирани чрез последствия реакции.

• Положително подкрепление: Прибавяме стимул, който е безусловно приятен за животното, като последствие към дадена реакция, за да я поощрим. Конят изпълнява спиране на място след гласова команда и получава лакомство или почесване по шията. Квадрантът се счита за най-ефективен и хуманен сред последователите на clicker training методиката, но в определени случаи се прилага от почти всеки стопанин.
• Отрицателно подкрепление: Отнемаме предварително създаден стимул, който безусловно предизвиква неприятни усещания в животното, като последствие към определена реакция, за да увеличим вероятността същата да се прояви отново. След прилагане на напрежение към устата на движещия се кон чрез поводите, животното спира. Напрежението се отпуска в момента на спирането. Този квадрант обяснява ефективността на по-голямата част от най-популярните методи на обучение на коне (известен метод на работа е т. нар. Pressure and release training; почти всички методики в спортните дисциплини работят предимно на принципа, обяснен с този квадрант).
• Положително наказание: Най-ощетяващият за конете квадрант на оперантното кондициониране, от гледна точка на хуманното отношение. Представлява прибавянето на безусловно неприятен за коня стимул, като последствие за неговото поведение, с цел то да не се проявява отново в бъдеще. Например, ако конят не изпълнява спирането на място или не го прави с достатъчно прецизност, ездачът го наказва с грубо дърпане на поводите.
• Отрицателно наказание: Като последствие спрямо дадена реакция на коня, отнемяме желан от него стимул, за да намалим вероятността за подобно поведение в бъдеще. Наблюдава се в случаи, когато въпреки че обичайно поощряваме коня за правилното изпълнение на упражнението спиране на място (без значение дали чрез отпускане на напрежението или добавяне на награда), при съпротивление или неточно изпълнение въздържаме поощрителните стимули.

Твърде често положителното наказание се бърка в практиката (или целенасочено се представя като) отрицателно подкрепление. Основната разлика е в тайминга на аверсивните (отблъскващите, неприятните) стимули: ако те идват преди реакцията на коня и се отпускат при изпълнението, то можем да говорим за отрицателно подкрепление. Когато се прилага професионално, систематизирано и обосновано, то може да пожъне невероятни резултати без да е за сметка на физическото и психическото здраве на коня, както е видно от много тандеми в големия спорт. Отрицателното подкрепление в обучението не е равнозначно на нехуманно отношение, макар че е сериозна предпоставка за нехуманни действия сред ездачи и стопани с по-ниско ниво на разбиране за процеса на обучение и емпатия към конете като цяло.

Положителното наказание доставя безусловно негативните стимули след отговора на коня и те обикновено са много по-силно аверсивни от тези, използвани при отрицателното подкрепление. Суровото наказание, особено когато е упражнявано върху млади животни, култивира недоверие и негативна представа за хората и работата. На по-късен етап малтретираните коне могат да развият агресия към хора или себеподобни, фобии и други поведенчески отклонения, а ескалирането на страха в моментите на прилагане на наказанието - изстрелва рисковете от инциденти право до небето. Ездачи и стопани с лабилна психика много трудно се връщат към спокоен ритъм на работа в останалите квадранти след положително наказание. Освен всичко изброено, емпирично доказано е, че положителното наказание е значително по-слабо ефективно в елиминирането нанежелани реакции в дългосрочен план. Причината се крие в това, че наказанието всъщност не адресира първоизточника на възникналия проблем: то не представя на коня алтернативно поведение, чрез което да избегне неприятни последствия.

Отрицателното наказание също може да бъде криворазбрано. Ключова дума тук отново е таймингът: разполагаме със силно ограничен отрязък от време след дадена реакция, през което конят е способен да изгради причинно-следствена връзка между отговора си и приложеното от нас последствие. Колко дълго е отворен този „прозорец“ зависи както от индивидуалните качества на коня, така и от възрастта му и натрупания опит, но при всички положения говорим за секунди. Наказването на коня чрез отнемане на хранителна дажба или лишаването му от грижи и внимание след неуспешна тренировка не просто влиза в графата на нехуманното отношение, но и е неефективно що се отнася до неговото обучение. Научно доказано е и колкото и да е сърдит стопанина, този факт няма да се промени.

Положителното подкрепление е най-младо разработеният квадрант на оперантното кондициониране в обучението на конете. Елементарните му форми изникват съвсем естествено в съзнанието на децата и начинаещите, но развиването им в пълноценна система от способи за повлияване на поведението често е секнато от инструкции в противоположна посока и желание за светкавични резултати с ниско ниво на теоретична подготовка. Чувствителната липса на примери от практиката за ефективността на този квадрант се дължи най-вече на когнитивния дисонанс при ментори, инструктори и треньори, които пренебрегват или подценяват положителното подкрепление, в полза на техники от останалите квадранти, налагани вече от хилядолетия. Тъй като твърде голяма част от отглеждането и обучението на конете във Фондация „Тъгъдък“ се основава на положителното подкрепление, ще го разглеждаме по-задълбочено в повече от една статия. Истинската сложност в обясняването на психо-педагогическите процеси идва при наслагването на ефектите от оперантното кондициониране при коня с тези при ездача. Това, което за животното е положително наказание, за човека може да бъде отрицателно подкрепление: когато например ездачът удари коня с нагайката и той най-накрая премине в желания алюр, чувството за неуспех при прилагане на по-хуманни помощи у човека изчезва... И това прави по-вероятно реакцията да се прояви отново.

Анализирайки краткосрочните и дългосрочните ефекти от процесите на оформяне на поведението, ние развиваме своите способности да разпознаваме нехуманното отношение по-добре и да разработваме алтернативни способи за постигане на целите в обучението. Единствената сила, която може да надвие физическото насилие и психологическата принуда, е знанието! Сподели го!