Поведението е съвкупност от реакции, с които индивидът отговаря на заобикалящата го среда. Благодарение на промените в поведението, животните (в т.ч. и хората) се адаптират към условията на живот и така увеличават индивидуалните си шансове за оцеляване. Един абстрактен поглед води до извода, че измененията в поведението предшестват и тези на тялото: все пак никой не е отслабнал, преди да промени хранителните си навици или да започне да тренира, например.

В дивата природа разликата между две реакции може да означава живот или смърт. Всички организми са в непрекъснато взаимодействие помежду си: някои връзки са симбиотични, други - конкурентни, трети - хищнически и т.н. При определени обстоятелства поведението на даден индивид може да му даде предимство пред иначе много по-силни представители на същия или друг вид. Така дори да не можеш да се мериш с активните нощно време хищници, може изобщо да не ти се наложи, ако имаш полезния навик да се укриваш добре по здрач.

Наследствените фактори имат голяма тежест в оформянето на темперамента, но процесът изобщо не свършва тук. Може би най-достоверното заключение, което можем да направим, е че генетиката предопределя границите на възможните реакции, но индивидуалното развитие води до значителни различия вътре в тези граници между представители на един и същ биологичен вид, даже и при сходен или напълно идентичен генетичен код. Да си представим например еднояйчни близнаци, единият от които живее здравословно и спортува, а другият – не: рано или късно те няма да изглеждат съвсем еднакви. Техните ДНК спирали винаги ще бъдат неразличими, но вероятно в личния им живот бихме намерили причините за промяна на навиците.

И така стигаме до същината: поведението на всеки един индивид е неповторима комбинация от наследствени фактори и личен опит. Тъй като външната среда варира непрекъснато и процесът на адаптация към нея никога не спира, логично следва, че поведението също се изменя през целия живот.

Преди да задълбаем още повече, трябва да уточним значението на два много важни термина - стимул и реакция:

• Почти всичко, което може да бъде доловено от сетивната система може да бъде възприето като стимул: звук, образ, миризма, докосване...
• Отговорът на индивида към стимула се нарича реакция и тя също може да бъде от различно естество: физиологична (като учестено дишане и пулс), поведенческа (например отдалечаване или доближаване) или емоционална (любопитство, страх...).

Понякога разграничаването на отделните стимули и реакции е сложна задача, особено когато става дума за животни. Именно заради това е важно да познаваме добре на теория и да тренираме окото си за практически наблюдения върху изразните средства на конете. (Тази тема заслужава собствена статия, нали?)

Дълбоко в генетиката на всеки биологичен вид са заложени инстинктивни реакции към определени стимули, които са ключови за оцеляване и възпроизвеждане. Тези стимули и реакции се наричат безусловни, защото са универсални, естествени и индивидът не трябва предварително да ги научава. Повечето примери са свързани с физиологични реакции, като слюнкоотделянето при вида и аромата на вкусна храна.

Последствията от определена реакция имат огромно значение за това дали същото поведение ще бъде повторено или избягвано. Всъщност именно тук се корени смисълът на способността да се изграждат причинно-следствени връзки между различни стимули и събития: всяко същество се стреми да получи от живота повече от приятното и възможно най-малко от неприятното. Конете не са изключение. Съвсем разбираем е стремежът на коня да повтаря реакциите, които са довели до благополучни последствия и да избягва онези, които са му донесли неприятни усещания.

При определени обстоятелства стимулите могат да изменят значението си и реакциите към тях да ескалират до еуфория или фобия, както и напълно да загубят смисъла си за индивида. Също така е възможно неутрални стимули (които първоначално не са предизвиквали реакция) да бъдат обвързани с изпълняването на определено поведение, заради връзката им с последствията за индивида. Такива стимули и реакции наричаме кондиционирани – те са условни, строго индивидуални и не се унаследяват.

Звукът на фуражомелката е стимул, който за младия и неопитен кон не означава нищо или дори леко го стряска. След няколко дни обаче конят разбира, че именно този специфичен звук предшества раздаването на дажбите и реакцията му се променя. Вълнението в очакване на храна започва много преди животното да види или усети миризмата на фуража. Реакциите вече се отключват от кондиционирания стимул (звука от работата на машината), а не от безусловния (самия фураж).

За добро или за лошо, кондиционирането се случва през абсолютно цялото време. Независимо дали го осъзнаваме и дали активно ръководим процеса, поведението на конете се изменя непрекъснато и това не винаги се случва в желаната от нас посока.

Следвайки примера с фуража, вълнението на младия кон го води до нетърпеливо риене с преден крак. Един ден той започва да го прави на вратата на бокса си, ритайки я с всеки замах. Притеснен за краката на коня (а и за самата врата), конегледачът забързва крачка и дава първата дажба на най-развълнуваното животно. И тъй като поведението „риене по вратата с крак“ е довело до по-бързо получаване на храна, младият кон го прави все по-често. Реакцията на конегледача също е довела до желания краткосрочен резултат и вероятно той отново би постъпил така.

Невъзможно е да отдадем заслуженото внимание на всички психологически процеси и явления, които оформят поведението на хората и конете, само в една статия. Днешното обобщение се свежда до това, че като стопани на животните сме длъжни да разпознаваме техните реакции и значението на нашите собствени такива като последствия. Когато възприемаме поведението на конете като моментно състояние от един неспирен процес, шансовете да проявим емпатия и да приложим хуманни принципи в отношенията си с тях се увеличават драстично.