През 60-те години на миналия век, американският психолог Огден Линдсли използва интересен подход в изобретената от него поведенческа терапия. За да обясни как може поведението на един индивид да бъде анализирано или повлияно, той започва първо с въпроса „Какво е поведението?“

Отговорът се крие в решаването на т. нар. тест на мъртвеца, който всъщност представлява много простичък алгоритъм за дефиниране на понятието поведение: ако един мъртвец може да го направи, значи това не е поведение.

Нека пречупим този тест през призмата на конете и разгледаме проблема с „нахалното“ просене на лакомства и бъркането по джобове с муцуна, които в най-екстремните си форми могат да ескалират до бутане със сила, очевидно раздразнение и дори хапане с агресия.

И така, мъртвият кон не може да бута или да хапе, затова е ясно, че в случая говорим за проблемно поведение. Дотук добре, но как можем да отучим коня си от него и можем ли да го направим хуманно, без насилие? А как изобщо се стига до това състояние и възможно ли е да го предотвратим още в самото начало? Нека не забравяме, че един недокосван от човешка ръка кон определено изпитва съмнения към двукраките, които искат да го доближат, какво остава пък за завиране на муцуна в джобовете им. Единственото логично заключение е, че това поведение по някакъв начин е култивирано в домашните животни от човека.

В почти всички ситуации, когато се наблюдава описаният проблем, става дума за стопанин, който е съвсем близо до животното и се опитва да му се радва, да го гали, чисти или просто да го разхожда на повод от земя. Все контекст, който предполага привързаност и време за изграждане на прекрасни взаимоотношения. Зародишът на „вредното“ поведение покълва именно на този етап. Често под влиянието на антропоморфизъм, собственикът мисли, че коня проявява любвеобилност и едва ли не търси прегръдка. Приливът от положителни емоции се разлива в кулминация от безспирен поток от моркови, ябълки, конски бонбони и въобще каквото развълнуваният стопанин може да намери в дрехите си.

Ала нали помниш, че квадрантът на оперантното кондициониране работи непрекъснато, независимо дали участваме осъзнато в процеса или не? Ситуацията се превръща в типичен пример за поведение, поощрено чрез положително подкрепление, макар и в никакъв случай да не го възприемаме за желателно или целенасочено възпитано. Времето, през което конят може да изгради асоциация между извършеното от него действие (бутане/посягане към джоба) и полученото последствие (храна) варира според възрастта и предишния опит, но се движи в диапазона между 6 и 12 секунди. Това означава, че всичко, което животното прави през този времеви прозорец, непосредствено преди приемането на някоя вкусотийка, автоматично се подсилва и можем да го очакваме отново. Многократното повторение на същия сценарий влошава степента на проявление и поведението се генерализира: конят разбира, че това действие може доведе до желания резултат и в друг контекст, на различни места, с други хора и така нататък.

И тук обичайно се прави погрешният извод, че храненето на коня от ръка и използването на лакомства създава лоши навици. Хората създават лоши навици – не морковите. За едно убийство е виновен не пистолета, а онзи, който дърпа спусъка.

Най-често предприеманите мерки за отстраняване на проблемното поведение са тотално въздържание от лакомства и наказания при опит за повторна проява. Прави впечатление обаче, че изчистването на вредния навик отнема в пъти повече време от създаването му. Защо това е така ли? Причините са две. Нека приложим теста на мъртвеца - може ли мъртвия кон да НЕ хапе? Да. Значи това, което се опитваме да възпитаме просто не е поведение. Втората причина е, че поощренията са много по-силни във формирането на навици, от колкото са наказанията в тяхното потушаване – извод, направен още през далечната 1898 г. от американският психолог Торндайк. Всъщност при тези мерки проблемното поведение в крайна сметка затихва не заради приложените наказания, а заради заличаването на контекста, който го е поощрявал.

Премахването на всички лакомства от ежедневието на кон, който предварително е свикнал да ги получава, води и до видимо недоволство, което може да премине в раздразнителност и даже агресия. Тук наказанията са още по-малко ефективни, защото независимо с кой квадрант на оперантното кондициониране работим, не можем да възпитаваме емоции. Емоцията е съвсем различно нещо от поведение и колкото и да я поощряваме или наказваме, няма да установим закономерност в степента на нейното проявление.

Правилният подход с храната е не само лекарство срещу проблемното поведение, но и най-ефективната ваксина. За съвсем начинаещите, както и за всички, които искат просто да почерпят коня с нещо любимо без да рискуват създаването на лош навик, сигурният вариант е храната да се дава в хранилка, вместо от ръка и през някаква защитна стена, която да бъде физически разделител: ограда, електропастир, решетките на бокс… Напредналите, които уверено четат езика на тялото на коня, могат да дават лакомства с отворена длан и изпъната надалеч от лицето и тялото ръка. Колкото и влажни и миловидни да бъдат очичкте над муцуната, която нежно побутва джоба ти, припомни си тази статия и изчакай по-удачен момент за поощрение. Самата храна също има значение. Всеки кон си има любими лакомства и реагира с различно ниво на ентусиазъм към тях, но със сигурност можем да обобщим, че кубчетата захар са едно от най-сладките неща, които конят ще опита през живота си. Пресните ябълки са сочни и също могат да предизвикат еуфория. Преди животното да е изградило култура на хранене от ръка, използвай почерпки с „по-ниска“ стойност: стѝска сено, люцернови гранули, парченца морков или изсушени ябълки. Имай предвид, че твоят кон може да има различни предпочитания и да е степенувал видовете храна в по-разбъркан йерархичен ред, така че следи езика на тялото му и поднасяй подаръците си по начин, който създава предпоставки за спокойна и безопасна консумация.

Отучването на коня от бъркането по джобовете и бутането за лакомства може да стане чрез... още лакомства! Разликата между нахално морковоядно чудовище и възпитан кон е само в нагласата на стопаните, до която достигаме с теста на мъртвеца. Мъртвият кон може да не си бута муцуната навсякъде, където има човешка ръка, но не и да стои мирен, в готовност за команди или ласки, с внимание, насочено към човека до него. Това вече е поведение, което можем да си пожелаем... и да поощрим.

Нека спрем да наказваме конете за неща, на които те са се научили от нас. Преди да прехвърлим вината и да стоварим последствията върху тях е редно да проявим здравословна доза интровертност и да се уверим, че проблемът не започва от нас самите!