Арго е кастрат, роден през 2018 година нейде из планините. Майка му успява да даде живот, защото преди това самата тя е получила втори шанс, като е била спасена от кланица.

• Физиката му е компактна, но здрава. До този момент не е показал признаци на заболявания или трайни увреждания. Няма да стане много висок, макар че растежът му все още не е напълно завършен.
• Характерът му е извънредно сговорчив. Подхожда с доверие и любопитство към хората, лесно и бързо се сприятелява с други коне. Избягва конфликти като в повечето случаи отстъпва на другите.
• Обича да изследва нови обекти в средата си чрез докосване с уста. Предпазлив е в нова обстановка и е привързан към другите коне, но в никакъв случай не прекалено до степен, в която това да представлява проблем. Пада си лакомник и е много игрив, което е нормално за всеки млад кон.
• Непрекъснато отбелязва прогрес в обучението от земя. Под седло е все още много "зелен", но определено има потенциал. Обучението му протича в пълна свобода или с безтрензелна юздечка. Би могъл да се превърне в отличен семеен кон, кон за работа с деца или любителска езда. При всички положения продължаваме напред с кликър трейнинг!

Ето какво разказва и Людмила, осиновител и защитник на Арго:

Моят път да стигна до Арго бе дълъг, пръст има и съдбата, но аз искам да споделя най-вече за емоцията да съм в досег с кон като него.

Аз съм най-щастливият осиновител на кон. Всеки миг, разходка или време за тренировка ме зарежда с много любов, откъсва ме от съвременния напрегнат, забързан, бесен свят. Неописуемо е вълнението да се затича към теб любимото животно, когато чуе гласа ти, или да избута дори приятелите си, за да подчертае, че аз съм неговият човек.

Арго ми показа, че конете са Приятелство, Покой и Движение. Конят, хилядолетен другар и спътник, благородно е приел човека до себе си. Той е онова древно същество, даващо ни и днес опияняващото чувство за свобода, водещо ни напред и напред по Пътя... Ще завърша с цитат:

"Да вземем например колите - продължих аз с най-тих глас. - Ето, повечето хора са луди по коли. Цяла трагедия е за тях, ако колата се одраска някъде, и вечно говорят колко бензин харчат на миля, а купят ли си съвсем нова кола, веднага започват да мислят как да я сменят с още по-нова. Аз и стари коли не обичам. Искам да кажа, просто не ме интересуват. Предпочитам да имам кон, дявол да го вземе. В коня поне има нещо човешко, ей богу."

-Джеръм Селинджър, Спасителят в ръжта