В предишната статия разсъждавахме върху това, че поведението е инструмент за оцеляване, който подлежи на промени с адаптацията като най-висша цел. Представителите на редица биологични видове имат способността не само да изграждат причинно-следствени връзки между отделни събития, но и да изменят реакциите си, така че в крайна сметка да извлекат максимума от плюсове и минимума от минуси в различни ситуации. По-простичко казано, разбрали сме що е то „учене“ и къде му е смисъла.

Още от древността във всички сфери на човешкото познание се диференцират отделни школи, чиито последователи обикновено се групират около един основен автор и изведените от него приоритети. Дори и да ограничим съжденията си само на тема „коне“, остава сигурно, че ще прекараме много време в проучване на разнообразието от съществуващи или вече изоставени идеологии от различните епохи и краища на света. Изтъкването на която и да е като „най-съвършена“ би довело до цунами от възражения, малка част от които бихме могли да опровергаем напълно. Всяка стратегия в отглеждането и работата с коне идва със свое определение за успех и силни аргументи, както и с някои неясноти и слабости, които пък са по-подробно адресирани в друга методика… и така нататък.

За да се ориентираме по-добре в цялата тази вселена от методики, техники и похвати, които твърде общо наричаме „обучение на коне“, безспорно е редно да се интересуваме от психологията на коня. Само тогава можем да направим информиран избор, така че да не изгубим заложения от природата замисъл в способността за учене - адаптация и по-добър живот – и да не ощетяваме конете в процеса на обучение. Но само психологията не е достатъчна, въпросът е мултидисциплинарен. Ударението на днешната статия е върху обучението.

Също като зоопсихологията, педагогиката е сравнително млада наука. Преди да се утвърди като такава, се е считала за изкуство, макар и до днес педагогическата практика да не е изгубила творческия си елемент. Не че преди XVII век не е имало възпитание, обучение и образование, но едва тогава цивилизацията ни узрява достатъчно, че да осмисли значението им и да започне да формулира принципи, според които да се ръководят тези процеси. Дидактиката (теория на обучението) днес е съществена част от подготовката на всеки учител, преподавател, треньор и инструктор – независимо от предмета на специализация.

„Добре, но аз не искам да бъда инструктор или треньор!“ – ще протестират най-вероятно някои читатели – „Искам да се занимавам просто като любител!“

Разбира се, в това няма нищо нередно. Но нека не забравяме, че конната езда е преди всичко общуване с големи, невербални и понякога особено стресливи живи същества със сложна психика, които не се раждат напълно подготвени за нашите очаквания и дирижираните от нас условия на живот. Под „добре обучен“ и „възпитан“ кон разбираме животно, което с желание и без съпротивление следва командите на човека, както от земя, така и под седло, в изпитанията на конкретна дисциплина. Ръководната функция в този тандем идва с отговорности – една от които е именно оценяването на педагогическата стойност на всяка ситуация и влиянието й в дългосрочен план върху развитието на коня. Процесът по кондициониране на поведението на животните е безспирен и не се влияе от това дали човек съзнателно влиза в ролята на педагог или не си дава сметка за значението на действията си като последствия, оформящи реакциите на конете. Педагогическите принципи са спасителния пояс, който ни предпазва от потъване в разпокъсано, частично познание и механично следване на инструкции, и ни издигат до способност за автономно вземане на осмислени решения с ясна цел и посока.

Освен това, познаването поне частично на външната проява на по-важните педагогически принципи може да бъде пътеводна светлина към правилния избор на инструктор или треньор, който да ни напътства. Силно вероятно е пренебрегването или погазването на тези принципи да намали ефективността на обучението, да повиши риска от инциденти и травми, както и да бъде компенсирано с прилагане на техники, причиняващи стрес и болка на животните. Развитието на конния спорт в посока, отговаряща на съвременните стандарти за етичност, хуманно отношение и морална издържаност, налага да започнем да прилагаме по-широко дидактическите си разбирания и да завишим критериите си към тях – не само в обучението на децата и любителите, но и в подготовката на конете и хората, които избират да превърнат общуването с тях в своя професия. Твоят избор като потребител на педагогическа услуга (независимо дали самия ти яздиш, водиш детето си на уроци или си собственик на кон) е важен за хуманното отношение и за повдигане на стандартите в бранша като цяло.

• Принцип за достъпност – Известен още като принцип за природосъобразност. От обучаваните хора и коне се изискват само неща, които съответстват на техните заложби и са съобразени с възрастта и степента на обучение до момента. Правилото, което произлиза от този принцип е, че в процеса на обучение винаги се върви от лесното към трудното, от познатото към непознатото, от простото към сложното, от близкото към далечното.
• Принцип за системност и последователност – Обучаващият трябва да е подготвен с тренировъчен план, според който системно и последователно да се награждат уменията на обучаваните. По-сложните упражнения се разделят на по-прости части и се усвояват поетапно, с търпение и в логичен ред.
• Принцип за индивидуален подход – Обучаващият трябва да е наясно, че обучението е строго индивидуален процес при всеки човек и кон. Той трябва да разбира и да се съобразява с особеностите на всеки обучаван: какво му харесва, от какво се страхува, какъв е натуралният му потенциал. Методи, които сработват отлично при някои хора и коне, могат да не са подходящи за други. Колкото по-богат е практическият опит на обучаващия и колкото по-задълбочени са познанията му, толкова по-голям е наборът му от различни техники и похвати.
• Принцип за научност – Човекът в ролята на учител трябва да може научно да обоснове избора си на конкретен метод на обучение. Натрупването на научни знания трябва да бъде непрекъснат процес, както и да се развиват уменията за точното изразяване с научни определения и терминология.
• Принцип за активност – Обучаващият е длъжен целенасочено да стимулира както физическата, така и мисловната активност на обучаваните. И човекът, и конят са важни участници в процеса на обучение и то просто няма да бъде успешно, ако някой от тандема е пасивен. Треньорът или инструкторът трябва да организира работата така, че обучаваните да усвояват новостите с мотивация и позитивна нагласа.

Формулирани са още десетки принципи, които би трябвало да разпознаваме лесно в практиката на съвестните инструктори и треньори. Тяхната професия е толкова повече от просто формално присъствие. Те носят отговорност за безопасността на хора, коне и имущество, за успешната организация и рентабилността на невероятно сложен и уязвим сектор, за сбъдването на мечти и постигането на цели, преодоляването на страхове, изграждането на ценностна система в младото поколение и не само. От тях пряко зависи и качеството на живот на конете, но не само на тези, за които се грижат те в момента, а и за онези, които тепърва ще се раждат и ще бъдат отглеждани от обучаваните днес деца.

Когато записваш час за езда, не се задоволявай само с оседлан кон и наизустени фрази. Очаквай истински професионално отношение във всичките му форми: подходящ външен вид (облеклото за езда е униформата на един инструктор/треньор; видът на коня вече разгледахме в предишна статия), любезно посрещане, добре обмислено въведение, подробни разяснения и последващ разбор на тренировката. Нуждата от самоусъвършенстване е нещо, което вероятно вече носиш в себе си, щом четеш такива статии, но твоят треньор трябва да я култивира и поощрява с четива, дискусии и критично мислене. Най-важното в един урок далеч не са минутите, прекарани върху гърба на коня или сложността на изпълняваните упражнения, а принципите и ценностите, които един отговорен спортен педагог ще се опита да ти пре(по)даде. Когато се примиряваш с по-малко от това, освен че пропускаш най-съществената част от спортуването, всъщност влагаш ресурсите си в оронването на престижа и комерсиализацията на конната езда.

Не забравяй, че в един свят, управляван от хората, животните са „извънземните“.

Когато останеш сам с един кон, той разчита на теб да го ръководиш. Остави ездата, дори и да се абстрахираме от каквито и да е атлетически амбиции – всеки един аспект от обгрижването на коня изисква кондициониране на поведението и съответно също е предмет на обучението. Без съзнателни и системни усилия в тази насока, качеството на живот на коня може да бъде сериозно компрометирано.

Ах, колко е красива думата педагогика, преведена на български: детеръководство! И ако си позволим да я пречупим през призмата на конелюбието, можем да се извисим над нехуманното отношение и да достигнем съвсем нови идеали…