Надявам се, че най-редовните последователи на Фондация "Тъгъдък" са поне толкова развълнувани от новината за новото конче - бебе Донна - колкото и аз! Тепърва ще ви разказвам още за нея и Фондация LIFE (Lucy Irvine Foundation Europe), но междувременно смятам за редно да обърнем поглед и към голямата картинка.

Дори и да съществуваше точна дефиниция на "спасено" животно, малката Донна надали би попаднала в тази рамка. Тя е родена под опеката на - ако имам правото и честта да се изразя толкова смело - посестримата Фондация LIFE. За разлика от много други кончета, Донна няма да бъде отбита прекалено рано или твърде рязко, нито ще бъде подложена на излишен стрес в отглеждането и обучението си - неписано обещание, споделено от мен и Луси, която в момента се грижи за нея и нейната майка (както и за още много, много други...)

Тъй като ще имам нужда от ВАШАТА ПОДКРЕПА в това дългосрочно начинание, се чувствам длъжна да дам обяснение защо Фондация "Тъгъдък" счита за правилно да инвестира средства и да заеме ценно място от капацитета си с конче, което на практика няма да бъде "спасено" по драматичен начин от още по-драматична ситуация:

• С много голяма сигурност можем да твърдим, че когато настъпи времето за това, малката Донна ще бъде млада дама с потенциал за обяздване, а съответно и осиновяване: здрава, силна и необременена от премеждия в ранна възраст (за разлика от Алтъна, например);
• Средствата, които успеем да съберем "свръх" в рамките на кампанията, ще отидат в помощ на Фондация LIFE и тяхната нелека мисия да помагат на коне, кучета, котки и малцинството в едно затънтено сливенско село;
• Фондация “Тъгъдък” е все още твърде млада и с недостатъчно сигурни месечни приходи от дарения, така че да можем отговорно да поемем по-тежки случаи. (Приканваме те да бъдеш част от малкото, но толкова важни за нас дарители, които всеки месец ни подкрепят със скромна сума);
• Нито лев няма да попадне в ръцете на недобросъвестен стопанин, който умишлено или не е допуснал животното му да стигне дъното.

В нормалните държави срещу нехуманното отношение има закони. В нашата имаме тъжна, но много вярна поговорка: Законът е врата в поле - само глупаците минават през нея.

Въпреки че поех инициативата да се информирам по-подробно относно действащото законодателство в защита на животните (в частност: селскостопанските такива) без никакви очаквания… останах разочарована. С наетия от мен млад, но амбициозен адв. Еленков, водихме разговори, присъствахме на срещи и писахме предложения до отговорните институции (БАБХ, Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите, Министерски съвет). Изключително благодарна съм за положените от него усилия и демонстрирания професионализъм, които изпъкнаха в обнадеждаващ контраст на фона на заформилите се дискусии.

Ще се опитам най-простичко да изложа пред вас въпросите, които повдигнахме:

• Макар и в законовите текстове да е предвидено отнемане на животните от досегашните им стопани при дадени условия (дали е ясна и пълна дефиницията на “жестокост към животните” е друга тема, но…), то на практика не се случва, защото нормативната и логическата верига са прекъснати;
• Отнемането на животните е в полза на държавата, която се превръща на практика в техен нов стопанин. Къде, как, за чия сметка и за колко време се настаняват такива животни не е ясно, затова е предвидена удобна “вратичка”, която се оказва “главен вход” - евтаназия за всички животни с неясен произход или пренасочването към кланици на онези, които са регистрирани. На теория е възможно изп. директор на БАБХ да определи със заповед ферми, в които “временно” (?) да се настаняват селскостопански животни (вкл. коне), но поясненията и разпоредбите свършват дотук - нищо чудно, че в действителност нещата изобщо не се случват така;
• За безпризорните и безстопанствени животни на практика единствената опция е евтаназията;
• Със спасяването на коне в спешни и често драматични ситуации, организации и доброволци често се излагат на риск да бъдат санкционирани и да претърпят тежки последствия за добрите си намерения, въпреки че влагат собствени средства и усилия. Освен това, дори и Фондация “Тъгъдък” да бъде определена със заповед на изп. директор на БАБХ като “ферма за временно настаняване на селскостопански животни, отнети в полза на държавата”, то държавата ще поема ли разходите за тези коне и как изобщо ще бъдат изчислявани те? Когато животните се възстановят, ще могат ли да бъдат осиновявани, т.е. собствеността върху тях прехвърлена? Ако отговорът е “не”, то не се ли обрича по този начин всяка организация да бъде с вечно препълнен капацитет, предвид че конете могат да надживеят 30-годишна възраст? Не е ли паспортът на всяко “спасено” конче фалшив, предвид че произходът, който задължително е описан в него, е абсолютна измислица?

Заедно с всички, много по-подробно описани и обсъдени проблеми, ние разработихме и внесохме предложения за тяхното разрешаване (в което е уреден и въпросът как “спасените” от доброволци и организации коне да не стигнат никога до кланицата). Естествено, пряк път не съществува и на първо място поставихме здравословна доза реализъм - да съставим текста така, че да не разчитаме на пари от държавата - само възможността да предоставим на мъничка част от тези обречени души шанс за живот, а не просто евтаназия или кланица. Почти месец след изпращането на нашата работа си позволявам да споделя с теб, читателю, заключителната част от отговора на Министерство на земеделието:

Не знам как го разбираш ти, но аз имам навика да чета между редовете. Изглежда конете са просто една голяма беля, поредното срамно леке по кирливата риза на една европейска държава. Нещо, от което трябва да се отървем по най-бързия и лесен начин. Щом е толкова критично и важно да “прекратим” наличието на такива животни, защо сме допуснали проблемът да ескалира до такива мащаби и защо не сме го разрешили досега - не зная - дали е заради некомпетентност, невъзможост или незаинтересованост, дали е от състрадание към тежкото социално положение на стопаните на повечето бедстващи коне или пък тяхното значение като гласоподаватели… Нека всеки си направи изводите сам за себе си.

Излиза, че освен кръговите тренировки и кръговата икономика, на мода е и кръговата логика: ние изнесохме аргументи в подкрепа на това колко сериозен и неуреден е проблемът с конете у нас, а отговорът не съдържа нищо повече от перифразираните въпроси.

И точно тук идва решението ми да подкрепим Фондация LIFE, като снемем от плещите им грижите и разходите по малката Донна: предпочитам да подкрепя дейността на организация, в чиято почтеност не влагам никакво съмнение, от колкото да продължавам да бъда част от порочния кръг на “спасяването” на коне в България. Защото за да “спасиш” кон у нас, в 8 от 10 случая трябва да го откупиш от човека, който го е докарал до плачевно състояние. С други думи, вместо да бъде глобен, осъден дори - той печели. А законът не просто не поощрява онези с добри намерения, той ги поставя в позицията на губещи, на нарушители.

Някои доброжелатели на конете с опит в подобни ситуации ще се съгласят с мен, че веднъж излезе ли ни име на състрадателни купувачи в определени среди, започва даже и изнудване: “Ако никой не го купи до една седмица, ще ходи в кланицата…”

Колкото и да ми е мъчно и болно за хилядите тежки съдби, на които обръщам гръб, се опитвам да продължа да разсъждавам трезво и да отстоявам принципите си. Стремя се да действам така, че с малкото и трудно събрани средства да имам възможно най-голямо влияние в позитивна посока. Смятам, че решението да приютим малката Донна след няколко месеца е точно такова. Избирането на “перспективни” за обяздване и осиновяване кончета е единствения начин за фондация с толкова малък капацитет да помогне на повече животни в дългосрочен план. Освен че те ще могат значително по-лесно да намерят човека на своя живот, такива коне ще се превърнат и в посланици на хуманното обучение, което прилагаме (кликър трейнинг, обучение чрез положително подкрепление) и на тезата, че дори и без скъпо потекло, конят струва много повече от кланичния си рандеман.

Ако си съгласен с изложените доводи и искаш да ни помогнеш, можеш да го направиш по банков път:

BG22RZBB91551012887450

BIC: RZBBBGSF

а вече и чрез PayPal!

Благодарим ти, че се интересуваш от проблемите на конете у нас. Сподели за тях с приятели и ни помогни да достигнем до повече дарители и доброжелатели! Фондация Lucy Irvine Foundation Europe също има нужда от подкрепа и предлага животни за осиновяване - нека протегнем ръка и към тях!

Продължавай да следиш Фондация “Тъдъкък” във всички социални мрежи и канали, за да получаваш актуални новини за малката Донна:

Фейсбук, Инстаграм, ТикТок