Дори и в най-сериозните етапи от тренировъчния процес на коня, той прекарва не повече от час или два на ден в тренировки.

Какво прави в останалите 23 часа от денонощието е определящо за качеството на живот и решаващо за представянето на коня на всички нива.

Доста е трудно за начинаещия любител да се ориентира как е правилно да се отглеждат коне, тъй като почти всяка конна база има различен режим и условия. Макар и на пръв поглед да изглежда, че животните се чувстват уютно в индивидуалните си боксове в конюшната, за да разберем какво се случва всъщност ще трябва да вникнем по-дълбоко в необходимостите на коня и тези на неговите стопани.

Най-простичкото, но златно правило, което можем да следваме, е да помислим за трите С:

• Сено

• Свобода

• Социализация

  Задоволяването на тези ключови нужди може да се организира по различни начини, но без компромиси.

  Ежедневието на конете в естествени условия се състои предимно от хранене: от 16 до 18 чàса на денонощие. Между 3 и 4 часа те прекарват в дрямка или дълбок сън, а останалото време е посветено на други дейности като игри, изследване на околната среда, почистване на тялото и други.

Пасищното отглеждане позволява на конете да живеят по начин, възможно най-близък до естествения им ритъм. Приобщаването им в група е важно за нормалното поведенческо развитие, което от своя страна е основа за здрава психика и ефективно обучение. Тъй като метеорологичните условия на нашата страна могат да бъдат изключително сурови, в пасищата се поставят заслони, в които животните на свободна воля могат да намерят защита от стихиите. В някои случаи природата е свършила тази работа достатъчно добре, като е осигурила растителност или релеф, които да предоставят комфорт на животните.

И не, ако конят е напълно здрав и добре закален, изобщо не му е студено навън през зимата. Допълнителни грижи против студа се налагат само за болните, най-младите и най-възрастните животни, както и за определени породи, които се характеризират с по-нежна космена покривка. Голямата температурна амплитуда е много опасна за едрите животни, затова всъщност сградите за тях не се отопляват.

Но защо тогава повечето коне се отглеждат в конюшни, някои дори без достъп до пасища?

Най-искреният отговор на този въпрос е, защото така е по-удобно (или само така е възможно в конкретните условия) за хората. Професионалната работа с коне в класическите направления на конния бранш изисква животните да бъдат на една ръка разстояние, а не пръснати върху десетки декари пасища. Понякога достатъчно земя просто не е достъпна за ползване, а дори когато това е възможно, качествената поддръжка изисква средства и така недостигащата в животновъдния сектор работна ръка.

Отглеждането на конете в индивидуални боксове и отнемането на възможността им за социализиране и свободно движение има опустошителен ефект върху животните. Освен схващания на мускулатурата, които са предпоставка за травми, за да се доближи хранителния режим в индивидуалния бокс до естественото хранене са необходими сериозни усилия и това рядко се организира успешно. Лишаването на конете от групово пасище и засищането основно с концентрирани фуражи (различни видове зърно) им отваря значително много "свободно време", в което просто няма какво да правят. Негативните последици от този начин на отглеждане са станали известни като болести на одомашняването, защото зоопсихологическите отклонения, които се наблюдават при такива коне не се срещат в поведението на дивите или пасищно отглежданите коне. Изобщо.

Отклонения от нормалното поведение, които са предизвикани от неправилно отглеждане могат да бъдат депресия (изключително сходна с тази при човека), агресия към хора или други коне по време на хранене, стереотипни отклонения (често повтарящи се действия без очевиден смисъл) и дори самонаказване. В следващи публикации ще разгледаме по-подробно тези и още поведенчески отклонения при конете.

Не е задължително индивидуалните боксове да бъдат лошо нещо, разбира се. Ако поне за част от деня конят има възможност да бъде пуснат в падок, където просто да си бъде кон, рисковете от щети върху физиката и психиката му намаляват значително. Именно по този начин обикновено се отглеждат и спортните коне, чието представяне е обвързано със строго индивидуален хранителен и тренировъчен режим. Престоят на коня в бокса може да бъде разнообразяван с помощта на играчки, специални хранилки за бавно изхранване на фуража (от англ. slow feeder) и други. Но, внимавай! Някои научни изследвания констатират, че купуването на играчки утолява твърде добре нуждата на собствениците да се чувстват като добри стопани, което може би е предпоставка за пренебрегване на истинската нужда на коня от свобода и общуване със себеподобни.

Основен проблем в България, поради който се налага прибирането на конете в конюшни поне за тъмната част от денонощието, е сигурността. Кражбите и застрашаването на здравето и комфорта на животните не са единични случаи, за съжаление.

По препоръка на ветеринарен лекар може да се наложи временното прибиране на кон в индивидуален бокс с цел да се ограничи движението и контактът му с други животни. Тежки травми, метаболитни заболявания, рискова бременност или карантина на заразни болести са част от причините всяко стопанство да предвиди възможност за изолиране както в бокс, така и в падок.

Не всеки индивидуален бокс е лош, но и не всяко пасище е добро.

Падокът не е просто поляна. Пространството трябва е достатъчно голямо, за да може конят да тича и да се въргаля без да унищожава тревостоя, както и да бъде оградено, за да не се налага връзване. Абсолютно необходимо е целия терен да бъде обезопасен, почистен от отровни растения и редовно проверяван. Организацията на пасище, което да изхранва изцяло конете през топлите месеци най-често включва обособяването на няколко пасищни сектора, така че тревата да се възстановява без да бъде утъпквана. Храната, водата и заслоните в падока трябва да се предоставят на групово отглежданите коне по начин, който не създава предпоставки за ескалиране на напрежението и конкуренция за ресурси между индивидите. Макар и да е възможно най-близо до природата, пасищното отглеждане остава дирижирано от човека. При недостиг на стимули в средата, тя се обогатява допълнително с играчки, места за чесане и други полезни за конете приспособления.

Дори и най-доброто обучение не може да компенсира недостатъците в условията на отглеждане, затова те са най-важният елемент на хуманното отношение. Не съществува универсална рецепта за правилно отглеждане на коне, но в уравнението между икономически показатели и качество на живот трябва да се намери баланс. Накрая е важно да подчертаем, че с прочитането на тази статия категорично не се запознаваме в цялост със сложността на темата. Отглеждането на коне изисква систематични познания, набор от умения, безброй консултации със специалисти, а най-добре и менторство от опитни колеги. Сигурно е само това, че никога не трябва да спираме да търсим начини да направим животът на домашните коне по-добър!