Ако се опитвах да опиша пъстротата в сбора от всички любители и стопани на коне, сигурно щях да си представя богатството от шевици и краски в народните носии. Везби от безброй цветове и форми, завихрени в кръшно хорò. Със сигурност не сме много (в сравнение например със собствениците на кучета или феновете на футбола), един мегдан хора, но един с един не е същия.

За разлика от много други спортове, възрастта не носи почти никакви ограничения в ездата (още по-малко в общуването с конете като цяло), а нивото на трудност и ангажираност може да варира в граници, достатъчно широки, че да се приобщят всички: от хората със специални потребности до пристрастените към адреналина личности; от тези, които няколко пъти в месеца или годината търсят спасение от градската среда, до онези, които са готови да се посветят изцяло на коневъдството и да го превърнат в начин на живот. Сещам се за много малко други неща, които могат да бъдат пресечна точка на такова разнообразие от хора, но не се очудвам, че магията на коня е едно от тях.

И все пак, различията понякога надделяват. Споровете по някои въпроси, свързани с отглеждането и обучението на конете, особено тези, които засягат субективна преценка, стават причина за сериозни конфликти както между отделните направления на спорта и коневъдството, така и вътре в самите подгрупи. Можем да вникнем дори по-дълбоко, на ниво личност, където борбата между конформизъм и индивидуализъм спомага за натрупването на вторични продукти като тревожност и несигурност. Външните и вътрешните конфликти могат да застрашат нас и конете ни: например, ако действаме прибързано и безразсъдно под афект или се окажем жертви на заблуда и вредни убеждения.

В тази статия ще се опитам да очертая няколко важни мотива, които смятам, че имат потенциала да бъдат обединяващи за всички конелюбци. Без значение уестърн или английска дисциплина практикуваш, дали яздиш сред природата, на манежа или се наслаждаваш на общуването с коня стъпил наравно с него на земята, използваш класическото отрицателно подкрепление или пък си решил да се отдадеш на кликър трейнинг – би трябвало да се съгласиш с мен поне за повечето от следващите редове. Целта на това мисловно упражнение е да намерим общото и поне за малко да оставим различията и конфликтите настрана. Само така можем да изпитаме ползите от това да бъдем задружни и кой знае, може пък да ни хареса да бъдем заедно в такта на едно хорцè. Ако пък все още не си навлезнал в конярския занаят, но нещо все те тегли насам, тези приоритети могат да бъдат твой пътеводител.

1. Безопасността преди всичко. Статистически погледнато, конете са сред най-опасните животни на планетата. Инциденти се случват и на онези, които никога не се качват върху гърба на коня. Даже най-дребните и кротки кончета могат съвсем неволно да причинят тежки наранявания на човек, на себе си или на други коне, както и сериозни материални щети. Спазването на дълъг списък от правила за безопасност и използването на предпазни средства, особено каски, са буквално първите навици, които начинаещите трябва да усвоят. От всички възможни причини да съжаляваш, да не носиш каска е може би най-лесната за избягване.
2. Каквото и да се случва, отговорността се носи от човека. Не можем да виним конете си за абсолютно нищо. Отговорни сме дори и за нещата, които сме пропуснали да обмислим. Разбира се, че не е добре да се чувстваме виновни или засрамени от грешките, от незнанието си, но отговорността означава съвсем друго: да предприемем необходимото, за да предотвратим негативните последствия от тях, както и да подготвяме себе си и конете си поне за предвидимата част от бъдещето.
3. „Грешки сме, правим хора.“ Не сме перфектни и колкото и да се стараем, надали някога ще бъдем. Освен да бъдем отговорни, трябва и да приемаме човешката си природа, а грешките са може би най-естествена част от нея. С това обаче не се опитвам да създам универсално оправдание, точно обратното: осъзнаването на неизбежния риск от грешки поражда необходимостта винаги да взимаме решения „с едно наум“ (допускаме, че може да сбъркаме) и да сме подготвени с план за моментите, в които... нещата не вървят по план. Това няма нищо общо с липсата на увереност, всъщност даже работи като въображаема обезопасителна мрежа, която да ни спаси от парализа в предизвикателни моменти.
4. Научният метод винаги дава по-добри резултати от анекдотичните доказателства (или обяснява ефективността им). Научният подход е система от принципи, чрез които се стига до обективно познание на действителността. С най-прости думички, науката ни позволява не само да достигнем до познанието, но и да направим проверка на информацията. Ако знанията, с които разполагаме, не могат да бъдат обяснени с научни принципи, то вероятността да допускаме грешки или да се окажем под влиянието на субективни фактори нараства значително. В този ред на мисли, аргументи, които започват с „Моят кон...“ или „Аз...“ е доста по-вероятно да бъдат просто гледна точка. Научната литература е само на няколко клика разстояние – грехота е да не проверяваме достоверността на данните, според които изграждаме своя собствен живот и този на конете, които толкова много обичаме. Неприемливо е също така да разчитаме на компетентността на неквалифицирани лица или професионалисти, които не продължават образованието си. Дипломите и сертификатите не са всичко, но са важни.
5. Всички обичаме конете си. Правим най-доброто за тях, според възможностите си, стараем се да им причиняваме възможно най-малко излишен стрес. Макар „най-доброто“ да изглежда различно на практика за почти всеки стопанин, отправната точка е обща: любов към животните, която не угасва дори и пред многото финансови, логистични, физически и психически трудности на това да имаш 500-(или повече)-килограмов домашен любимец. Тази обич е като пафтите и поясите, които свързват и държат извезаните носии във вихъра на нашето хорцè.

Хайде, слагаме пъстра премяна и излизаме на мегдана! Нека всички шевици заиграят заедно, да се слеят под музикалния съпровод, дорде вече не различаваме къде свършва едната и къде започва следващата...