Щастлива съм, че все повече хора поставят връзката с конете на първо място и търсят начини да бъдат по-добри и по-разбиращи стопани за тях. Е, някои от тези хора намират мен: не по-малко търсеща, понякога направо объркана, с тежък синдром на самозванеца и почти нездрав интерес към четене на научни статии по конски теми. Бих казала за себе си, че съм провален в традиционните стилове ездач и инструктор, защото така и не успях да се пригодя и да се почувствам истински на място в тези среди, въпреки всички години практика и пробване на различни неща, с различни коне и на различни места. Дали заслужавам доверието на любителите обаче е тема за друг ден (остава загадка и за самата мен). Тук бих искала да споделя някои размишления, до които ме доведоха дългите разговори и чатове с тези търсещи хора на тема обучение на коне. Някои от аргументите ми се оказаха подкрепени от научни проучвания или пък ги споделям с други, много по-вещи специалисти в областта на кликър трейнинг, но приканвам всеки читател да приеме следващите редове по-скоро като гледна точка, субективен прочит на експлицитното и имплицитното в реалността около нас.

Няма как да не ми направи впечатление повторяемостта на един въпрос:

Ако кликър трейнинг методиката е толкова ефективна, защо е рядкост в конните среди?

Факт е, че този подход се заражда сравнително скоро – преди няколко десетилетия – и то не в конния спорт, а при морските бозайници в делфинариумите. Преди това всички етолози са били наясно, че положителното подкрепление е най-ефективния квадрант на оперантното кондициониране... на теория. Само след като е изминало времето, нужно за рафиниране на научното познание в принципи за практиката, положителното подкрепление постепенно навлиза и в зоопаркове, специализирани центрове за диви животни... А стопаните на кучета въвеждат и простичкото устройство кликър, което се превръща в емблема на цялата методика, станала популярна като кликър трейнинг.

Но хората в конния спорт са различни от обществото около екзотичните животни и домашните любимци. Спортната среда е по дефиниция консервативна, новостите се възприемат трудно и мудно, а какво остава конкретно за спорт, който намира основите си във военното дело? Понякога можем да чуем инструктори и треньори да дават напътствия като „наложи му се“ или „не го оставяй да прави така, трябва да действаш с твърда ръка“ – създавайки болезнено реалистична представа за съперничество между ездача и коня, вместо сътрудничество. Интересно проучване от Великобритания показва, че смелостта е сред най-високо ценените добродетели в конната езда. Това само по себе си не е нещо лошо, но е притеснително, че доминацията над съпротивляващ се кон се възприема като висша проява на смелост. Нагласите на кликър трейнинг последователите се открояват като пълна противоположност: основна цел в планирането на тренировката е тоталното избягване на негодувание от страна на коня, а дори и да се стигне до такъв момент – пълно въздържание от конфронтация или корекции. В очите на традиционния ездач това изглежда като слабост, страх или несигурност, което в дадени среди или възрастови групи може да доведе до подигравателно отношение.

Несъвместимостта на кликър трейнинг философията с установените норми има и друг страничен ефект, що се отнася до измерването на успеха в тренировъчния процес. Заместването на егото с хранителни наградки изглежда е вредно за състезателния хъс. И не, не мисля, че обучението с положително подкрепление задължително изключва възможността за участие в състезания, просто смятам, че хората, възприели кликър трейнинг методиката имат съвсем различни приоритети – някои от тях не са се интересували от розетките и почетната стълбичка от самото начало, а други са актуализирали ценностите си в последствие. В този ред на мисли бих искала да уточня, че изтъкването на спортносъстезателни резултати е изключително неуместен контрааргумент от страна на критиците на кликър трейнинг - нещо като да оценяваме уменията на рибата да се катери по дървета. Дори и най-чистите и технически издържани изпълнения са от второстепенно значение за ездач, който „поставя връзката с коня на първо място“.

Тъй като основата на кликър трейнинг методиката е в научния подход, навлизането в практика без никаква теория е абсолютно немислимо и обречено на неуспех начинание. Макар и същото да важи за традиционните дисциплини, когато се тренира отговорно и професионално, в истинския живот често ставаме свидетели на изключения. Цената на незнанието и некомпетентността обикновено се плаща от самите коне. Иронично, тази жертва остава невидима за неуките. Но някои все пак виждат: поведенчески отклонения, психически и физически травми, неуместен подбор или експлоатация на амуницията, езда против принципите на биомеханиката, неправилно изградена мускулатура и преждевременна амортизация. Възможността да се продължи осъществяването на спортна дейност, въпреки всичко изброено, е поредно доказателство за стоицизма и лоялността на коня. За съжаление тази необятна приспособимост към човешкото безхаберие захранва порочен кръг в оформянето на нагласите и убежденията на поколения ездачи. За да илюстрирам с пример, ще си позволя да обясня изводите за смелостта от цитираното по-горе проучване, според бихейвиористичната школа – покоряването на съпротивляващия се кон най-често е свързано с добавянето на неприятни за животното стимули (положително наказание) или поставяне в безизходна ситуация до стихване на негодуванието (приучена безпомощност), което прави поведението по-малко вероятно да се повтори в бъдеще, но от гледна точка на ездача прилагането на наказание и потушаването на неподчинение се поощряват от спечеленото социално признание и усещане за контрол. Ключовата дума тук е „социално“, защото ситуацията би имала съвсем различен прочит сред кликър трейнинг обществото, а именно че ездачът се е провалил още в самото начало, допускайки развитието на съпротивителна нагласа у коня.

Но и при работа само с награди и храна не сме застраховани от грешки и опасни последствия. Подценяването на теоретичната основа на кликър трейнинг води до незадоволителни резултати, лакоми коне с ужасни обноски за хранене, фрустрация и дори агресия. Тук искам да изтъкна още една огромна разлика между традиционните методи и кликър трейнинг. В глобален план, за всяко едно начинание, предприемано някога от човешко същество, можем да намерим както добри, така и лоши модели. По-конкретно, в света на конете, без усилие намираме примери за ощетяващи животните практики и повсеместно нормализирани проблеми. Толерантността към тях е твърде висока в сравнение с нетърпимостта и отричането на нововъведения като кликър трейнинг. Много хора продължават да прилагат техники, заклеймени като нехуманни, да нарушават правилници и да се задоволяват с получения резултат без стремеж към усъвършенстване. В същото време кликър трейнинг масово се пренебрегва и осмива след невероятно повърхностен досег, а понякога даже и при липса на такъв. Отново давам пример: в традиционното обучение на младия кон известна доза страх, необузданост и съпротива се възприемат за очаквани и нормални. Ездачът си казва, че животното е младо и неопитно, с времето ще се научи. Някои дори се хвалят със звероукротителните си умения, като изтъкват смелостта си да се захванат с животно, от което другите се страхуват. При стартирането на млад кон с положително подкрепление първо се набляга на „по-скучни“ неща като обноски за приемане на храна и позиция мирно, създаване на рутина за стартиране и приключване на тренировъчните сесии, изграждане на позитивна нагласа - няма никакъв екшън. Личното ми впечатление е, че независимо от качеството на изпълнението, почти винаги социалната равносметка се свежда до подигравки, омаловажаване на постигнатото или в най-добрия случай пълно пренебрежение. Аз съм късметлийка, защото с времето отсях и се обградих с приятели и ентусиасти, които ми дават подкрепа и увереност, но осъзнавам, че особено в България това е рядко щастие. Нека не забравяме, че също като конете, и ние сме социални животни и мнението и оценката на обкръжението ни имат огромно влияние върху нас.

Последният недостатък на кликър трейнинг се усеща най-вече от такива като мен, "конвертирани ездачи", още повече онези, които някога сме изкарвали хляба си с традиционните методики. Количеството кураж, което е нужно, за да поставиш целия си предишен опит на везната на хуманното отношение, е толкова голямо, че част от теб се срива по време на този процес. Изисква се целенасочено усилие, за да започнеш да поставяш научните доказателства над дълбоко заучената традиция и авторитета на предишните ти ментори. Изкореняването на навици и преосмислянето на дейност, която е била толкова голяма и важна част от живота ти... е трудно. И не става от днес – за утре. И както вече поясних, в началото това вероятно се случва с малко или без никаква подкрепа отвън.

Благодарна съм, че корабокруширах на бреговете на кликър трейнинг. Тук съм заедно с още няколко ентусиасти, които с гордост наричам свои приятели. Нашият плаж не е гъсто населен, но пък за сметка на това е много спокоен. Свръхочакванията и егото потънаха някъде далеч, в дълбините на онова бурно море, в което толкова време сме се лутали. Остана ни само любопитството и онова невинно детско желание да даваме морковчета на кончетата си...