Помогни ни да станем по-добри, като ни отговориш на няколко въпроса! Към анкетата

Бавно и славно

Какво е полска езда и защо най-бавният алюр е толкова важен?

Полската езда е нещо различно. Емоционалната стойност на преживяването може да варира в целия спектър от блажено спокойствие до екстремно високи нива на адреналин, но общото винаги е едно: усещане за свобода. Img Първата и най-очевидна особеност е, разбира се, че всичко се случва извън обезопасеното и оградено (а на места дори затворено) пространство, което наричаме манеж. Обикновено около конюшната имаме възможност, в по-малка или по-голяма степен, да контролираме външните условия, които биха могли да окажат влияние върху тренировката. Някои примери за това са се превърнали в общоприети правила, като да не се вдига излишен шум и всички „пешеходци“ да дават предимство на конете, а най-добре изобщо да не бъдат в манежа или коридорите, освен ако присъствието им не е крайно необходимо. Посетителите осъзнават, че се намират в дома на животните, проявяват съобразителност към техните нужди и почти винаги има някой по-опитен наоколо да предложи пояснения и да отправи предупреждения.

Но извън конната база, това не е така. Природните паркове, вилните зони и курортите, където най-често се предлага полска езда, са атрактивни места за отдих и на много други хора, за които не е задължително да разбират или да искат да се съобразяват с конете. Понякога се налага пресичането или даже продължителна езда по асфалтови и черни пътища заедно с автомобили и други превозни средства. У нас това се вижда рядко, но на запад предупредителни знаци и табели често обозначават участъците, където се налага ездачи да споделят пътя с останалите участници в движението. Приканвай приятели и познати да бъдат съпричастни към ездачите на пътя – те не биха яздили там, ако имаха по-добра алтернатива. Изпреварването трябва да е бавно, без клаксон или вдигане на оборотите и колкото се може по-отдалеч.

Цялата зона около конюшната, манежа и падоците е предвидена за удобно, безопасно и лесно придвижване и обслужване на конете –настилки, инвентар, заграждения... Навън средата е далеч от уредена. Теренът почти никога не е съвършено равен, още по-малко създаден с внимание към коне и ездачи. Особено в уранизирани територии се налага да проявяваме голяма предпазливост и да спазваме възможно най-голяма дистанция от шахти, трафопости, лошо укрепени огради или конструкции. В гората пък винаги трябва да сме нащрек за изсъхнали клони и дървета. Скритата от висока трева, опадала шума или сняг пътека може да крие неподозирани опасности, а дървените мостове са строени за пешеходци и може да не издържат тежестта на кон.

Безопасността е основен приоритет в полската езда и превенцията е най-доброто лекарство. Всичко изброено дотук налага добре да познаваме избрания маршрут и той периодично да бъде обхождан за проверка и обезопасяване. Да, точно така, маршрут – предварително планиран и съобразен с нивото както на ездачите, така и на конете, а не по-малко и с метеорологичните условия. Местности с глинести почви остават кални с дни след обилни валежи, докато опесъчени или чакълирани пътища са сравнително безопасни дори и по време на дъжд. Стърнището (ожънато поле с остатъци от сламата на житните култури) може да бъде прекрасен терен за езда в сухо време, но рано сутрин, преди вдигането на росата, трябва да имаме предвид, че може да бъде хлъзгаво.

При планирането на маршрутите се набелязват подходящи отсечки за тръс и галоп. Те трябва да бъдат максимално равни или с лек наклон нагоре, прави или с плавни завои. Галопирането по асфалтов път е много, много опасно – едно подхлъзване може да струва скъпо! По-бързите алюри върху каменисти участъци предполагат по-голяма дистанция между тандемите, поради опасността от замятане на камъни от копитата на конете назад. В случая сухата почва и гъстия тревен чим са значително по-удачни настилки.

Продължителността и интензивността на полската езда трябва да се определят според уменията и състоянието на „най-слабото звено“ в групата (начинаещ ездач или млад/възрастен кон), по преценка на треньор или инструктор. Най-често срещаната и безопасна практика е да се язди в индианска нишка, с поне една конска дължина дистанция между участниците в прехода. Подредбата също има голямо значение: начинаещите ездачи обикновено се позиционират в средата на колоната, а жребците винаги отиват най-отпред.

Индивидуалните преходи не се препоръчват дори и за най-опитните, но ако все пак се налага, вече съществуват приложения за смарт телефони и часовници, които проследяват тандема с голяма точност. Някои функции позволяват отчитането на падания и автоматично известяват списък с доверени контакти за местоположението и жизнените показатели на пострадалия ездач. Най-лошият риск е подцененият риск: винаги излизай на полска езда със зареден телефон, избягвай зоните без обхват или се оборудвай с преносим радиопредавател, чрез който да потърсиш помощ при нужда.

Полската езда може да има невероятно благотворни ефекти не само за ездачите, но и конете, когато се практикува правилно. Какво означава правилна езда ли? Е, този въпрос е прекалено сложен, че да бъде изчерпан с една статия. (Тук отново наблягаме на важността на треньора/инструктора!)

Смисълът на обяздването на коня е в изграждането на двигателни и поведенчески навици. Никой не се ражда напълно симетричен и съвършено развит, независимо дали е човек, кон или друго животно. Целта на тренировъчния процес е да противодейства на вродените дефицити, както и да се развиват вродените заложби, така че да се поддържа хармонично състояние на организма, тяло и психика ведно. Ключът към този баланс е коректно подбраното натоварване и умствена стимулация, но без да забравяме, че отровата е в дозата. Твърде малко и ще изгубим изграждащия ефект, твърде много и ще започнем да рушим. Но не само „КОЛКО“ има значение, важно е и „КАК“. В процеса на обучение се формират не само двигателни качества, а също нагласи и асоциации, които младите коне и ездачи ще носят със себе си цял живот. Ездовото изкуство има за цел да научи коня как да носи човека без да се амортизира, а човека – как да бъде удобен, но и етичен, товар за коня.

Img

Ездата сред природата има много добавени ползи и не е случайно, че доста от най-успешните състезатели от не една спортна дисциплина я включват в тренировъчните си програми. Поддържането на равномерно темпо по разнообразен терен раздвижва и тонизира всички мускулни групи. Промяната в наклона и твърдостта на настилката имат своите специфични ефекти върху механиката на движенията и понякога дори се използват с терапевтични цели. При ездача се развива усет за положението на собственото тяло спрямо коня, фините помощи и концепцията за използване на външната среда като тренировъчно средство (например, доста по-лесно е да спираме по наклон нагоре и да потегляме надолу). Менталната стимулация в такава обстановка е несравнимо по-голяма, от колкото в добре познатата среда на манежа и падока. Това само по себе си е безценна част от подготовката на всеки уравновесен и всестранно развит ездач или кон.

„Сряда и събота са дни за полска езда в нашата конюшна и всички коне излизат по пътища и поляни. Това е жизненоважно прекъсване на тренировъчната рутина, което ги поддържа щастливи. Означава също и че конете преживяват нови неща, което винаги е хубаво от гледна точка на тяхното обучение.“ – Шарлот Дюжардин, олимпийска медалистка в обездката

Като най-бавният от всички алюри, ходомът често остава пренебрегван в преследването на по-впечатляващи резултати, които да демонстрират бързина, сила и ловкост. Но както казва известната треньорка и авторка на редица книги за обездката, Аня Беран:

„Каквото не сработва на ходом, няма да сработи в тръс и галоп.“

Веднъж придобити на ходом, уменията могат да бъдат генерализирани и доразвити в останалите алюри по-лесно, с по-малък риск и по-малко стрес за коня. Компромисът с качествения ходом може само привидно да доведе до по-бърз напредък. В средносрочен план пропуснатото доста бързо застига и коне, и ездачи, но вече под формата на поведенчески проблеми или даже физически травми.

Огромна част от несъвършенствата на един тандем могат да бъдат забелязани, понякога и коригирани на ходом. Освен това, разходките предлагат възможност за неинвазивно и постепенно подобряване на физическата кондиция при младите коне и начинаещите ездачи (особено такива, които не са особено двигателно активни в ежедневието) със значително намален риск от травми. Технически издържаният ходом е предпоставка за симетрично развитие на мускулатурата, чувство за ритъм и добър баланс. Нека не подценяваме факта, че хипотерапията се уповава именно на този оздравителен ефект.

Това, че в една конюшна се практикува туристически или любителски спорт не трябва да е оправдание за занижаване на нивото на спортно-педагогическа или техническа подготовка – нито за персонала и ездачите и още по-малко за конете. За клиентите полската езда може да е хоби, но за конете и инструкторите в бранша това е професия. Избирай разумно, защото твоето потребителско мислене може да е определящо за качеството на живот на един кон. Бавната скорост пък не е причина да подценяваме огромното значение на ходома в изграждането на здрави и уравновесени коне и ездачи.

Полската езда е много повече от предвижване от точка А до точка Б. Тя е споделено преживяване в естествена среда, което, практикувано правилно, носи положителни емоции и ползотворни ефекти за хора и коне. Вложеното в търпеливо и професионално обучение, както за ездач, така и за кон, ще се отплати многократно. Не всичко е купи и розетки: една разходка сред природата също може да те накара да се чувстваш победител!