Ако си позволим да направим абстрактна съпоставка между хуманното отношение към коня и ракетното инженерство, първото, което ще установим със сигурност, е че и двете не са характерни за примитивните общества. Осъществяването на една мисия в космоса и отглеждането на щастливи животни започват с насочване на вниманието отвъд битовизма: нагоре, към звездите, и напред, към бъдещето.

Нито совалката, нито хуманното отношение могат да се материализират на случаен принцип – необходими са организирани, системни и целенасочени усилия. Ако доброто намерение не се трансформира в инициатива, а любопитството – в критично мислене, то извисяването ще си остане просто една далечна мечта. Стремежът към постижения е само един зародиш, чието развитие преминава в непрекъснат цикъл от процеси на обективно наблюдение, дефиниране на съществуващ проблем или необходимост, изготвяне на стратегия и прилагане на разнообразие от способи за намиране на решение.

Успехът и на двете начинания е пряко обвързан преди всичко с наличието на огромен обем актуални и емпирично доказани познания, на базата на които да бъдат разрешавани възникващите казуси. Всъщност казусите дори не могат да бъдат правилно формулирани без достатъчно информация. Мултидисциплинарният подход е наложителен и в космическите мисии, и в хуманното отношение, защото оптимизацията на комплексни системи зависи от разнородни фактори.

Ракетното инженерство се ръководи от законите на физиката, термодинамиката, квантовата механика, … под формата точни формули и зависимости, които позволяват прогнозиране с определена точност на поведението на една сложна система даже и в неизследвана среда. Нека се съгласим, че не съществуват две напълно идентични коневъдни стопанства – и всяко само по себе си е една миниатюрна вселена. Конят и неговият стопанин също са неповторими съвкупности от генетични и външни фактори. Наслагването на толкова много вариращи стойности и ненапълно ясните взаимовръзки между тях правят формулата на хуманното отношение индивидуална задача пред всеки собственик.

Но ние все пак вече сме в космоса, нали? Научаваме все повече за Вселената, технологиите стават по-съвършени и непрекъснато откриваме нови хоризонти. Малцина сбъдват мечтите си да бъдат космонавти, но всеки ученик изучава „Физика и астрономия“ в училище, всеки човек знае подредбата на планетите в Слънчевата система и вероятно може да се сети за имената на поне един-два известни телескопа. Чували сме за Стивън Хокинг и проявяваме интерес към работата на Илън Мъск.

А какво знаем за хуманното отношение към животните, по-конкретно към коня? Учим ли нещо за това в училище и колко често се споменава по телевизията? Космическите мисии се използваха дори в полически кампании у нас, а дискутират ли се проблемите на домашните животни? Колко книги и научни публикации съществуват на български език по темата и актуални ли са те? Сравнявайки броя на конете в България и участието ни в космически експедиции бих възкликнала само:

Хюстън, имаме проблем!

Не се подвеждай, читателю. Хуманното отношение не е по-трудно от ракетното инженерство. Всъщност може да е доста лесно, стига да му отдадем нужното внимание и важност. Само по себе си словосъчетанието „хуманно отношение“ звучи като пожелание от празнична честитка. В ежедневието и по-остарялата литература (а донякъде и в текстовете на институциите) понятието се използва толкова генерализирано, че човек би останал с впечатлението, че става въпрос за някакво абстрактно изкуство. Но това далеч не е така: логично е, че щом сме свидетели на нехуманно отношение и можем да се обосновем защо, значи трябва да можем да дефинираме и хуманното.

Наистина не съществува един-единствен показател за хуманност, който да се измерва в конкретна мерна единица с даден уред и да ни предоставя стойности, които да анализираме и сравняваме. Практическият израз на хуманното отношение е в принципите, които са формулирани на базата на редица научни изследвания върху вече преодоляни и все още съществуващи проблеми на домашните коне. Не по-малко значителни изводи са изведени и от съвсем естественото желание на стопани и ездачи да наблюдават моделите на работа на най-успешните си колеги и да обменят опит с тях. Както всъщност е и в космонавтиката: големите държави и космически агенции влагат много средства в собствени изследвания, експерименти и мисии, но често обединяват ресурси за по-грандизони проекти: като Международната космическа станция, например.

Преди няколко десетилетия, отглеждането на коне в конюшни от типа „полубокс“ е било доста широко разпространено, основно поради възможността да се поберат повече животни в една сграда. При този модел на отглеждане конят стои вързан за яслата си, което спестява много пространство, труд за персонала и материал за постеля, но неизбежно и значително ограничава възможността за движение. Днес тази практика е почти напълно отхвърлена в професионалните конюшни, именно поради негативните ефекти от продължителното обездвижване на животните. Друг пример за успешно и широко възприемане на дадена идея в бранша са т. нар. трак системи. Те позволяват създаването на падок (обезопасено пространство на открито за свободно движение на конете) даже и в малки стопанства. Тук не искаме да заявим, че полубоксовете или липсата на трак система са признак за нехуманно отношение – формулата на щастливите коне включва твърде много други фактори, че да си позволим толкова бинарно заключение. Но ето някои принципи, които могат да ни помогнат да направим обективна оценка:

„Петте свободи“ на Брамбел, възприети за образец за хуманно отглеждане от множество огранизации по цял свят. Разбира се, тук не са допустими компромиси и заобиколки.

• Свобода от глад и жажда – осигуряване на достъп до чиста вода и диета, която да поддържа организма в пълно здраве.
• Свобода от дискомфорт чрез осигуряване на подходяща среда, която защитава животното от неблагоприятни метеорологични условия и е удобна за почивка.
• Свобода от болка, наранявания и болести чрез превенция и/или навременно и адекватно лечение.
• Свобода за изпълняване на нормалното за вида поведение чрез осигуряване на достатъчно и подходящо пространство, както и компанията на животни от същия вид. (Изключение само по препоръка от ветеринарен лекар.)
• Свобода от страх и нещастие – прилагане на методи, които избягват причиняването на умствено и емоционално страдание.

Подготовката не е пожелателна, а необходима.

Колкото и да сме предвидливи, инциденти се случват: както от земя – в бокса или падока, така и под седло – на манежа или по време на полска езда. Като стопани и ездачи на животните, ние носим отговорност за възникващите рискове. Трябва да бъдем подготвени с план и за моментите, когато нещата не вървят по план – първа помощ за животни и хора, възможност за карантиниране или ограничаване на движението за болни или ранени коне, план за действие и евакуация при аварии и природни бедствия. Това е здравословна доза песимизъм – не разчитай само на импровизацията.

Тук е редно да споменем и подготовката на коня както за извършване на същинската работа (търпеливо и методично обучение), така и за всичко, което неговото качествено обгрижване включва. Определено не искаме да всяваме параноя, но да научиш коня си да приема спокойно орални или инжективни лекарства, да позволява да се измерва температурата му (ректално) и да се докосва всяка част от тялото му са важни елементи от живота на едно домашно животно. Тези умения могат да спестят много ценно време и излишен стрес в критични ситуации, а някои от тях ще се налага да бъдат практикувани рутинно – като даването на краката за подрязване на копитата.

Винаги бъди на страната на коня.

Едно миролюбиво стадно животно има голям потенциал да бъде добър отборен играч. Съпротивлението не е лична обида, а симптом, че уравнението не е добре балансирано. В конното общество витае стигма, че отстъпването пред коня в момент на съпротива е контрапродуктивно и е прието за стандартно оправдание за прилагането на наказания. Така твърде често истинските причини за нежеланото поведение остават неразяснени и което е по-лошото – неадресирани.

В този ред на мисли, през последните години е формулиран принципният подход LIMA (Least Intrusive, Minimally Aversive). На български той би звучал така: „Най-малко натрапчив, минимално отблъскващ“ подход, или с други думи, ако има начин да постигнем същия резултат с по-малко стрес за коня, то винаги да избираме него. Този принцип проповядва не само избягването на наказанията и дискомфорта, а цялостна нагласа към търсенето на нови, по-добри решения на стари въпроси.

Хуманното отношение е личен ангажимент към конете за нашето безспирно самоусъвършенстване. То е също така и удовлетворяване на техните нужди, съобразяване с натуралните им заложби, инстинкти, осъзнаване на процесите, през които те преминават и разграничаване на нашите човешки слабости. Хуманното отношение е ти самия да изпитваш уважение към коня, преди да се опиташ да го респектираш. Да си убеден, че конят ти заслужава не просто да живее, а да процъфтява.

Инженерът в космоса разбира, че не може да пречупи законите на физиката: те са „правилата на играта“. Той намира начин да ги опитоми, за да достигне нови висини и светове.

Бъди космонавт, бъди хуманен – излитаме след 3, 2,...