Много често чуваме ездачи и стопани да описват конете си като много щастливи и спокойни. Но как бихме могли да разберем дали това наистина е така? Какви са критериите за спокоен кон и защо изобщо трябва да се интересуваме?

Жокер: спокойствието не е равнозначно на послушание! Макар да е доста вероятно един отпуснат и доверчив кон да бъде послушен, за съжаление това не е задължително условие. Някои проучвания показват, че съгласието и проактивността, които конете демонстрират в следването на човешките команди, всъщност не са обвързани с физиологичните признаци на стрес, т.е. и един стресиран кон може да бъде привидно изпълнителен. Сигурно именно тук се крие причината разпознаването на емоционалните състояния на конете и преценката на стреса, който изпитват животните, да бъдат слабо място на много коняри: тема, която вече също е обект на научен интерес. Щом стресът не е пречка за осъществяването на спортните функции, защо просто не облечем реалността в по-красиви и “политически коректни” думи?

Ето, че отново опираме до етиката. След като науката ни показва едно, а ние твърдим точно обратното, то или думите ни са просто безсмислено бръщолевене, или залъгваме самите себе си. Нека бъдем по-отговорни и използваме само епитети, за които можем да се обосновем ясно и конкретно. Конете са надарени с повече лицеви изражения дори и от кучетата, така че няма как това да е много трудна задача!

Нека разгледаме една снимка на Донна, за да анализираме как изглежда спокойният кон: Част от затрудненията, които изпитваме в разчитането на животните, както и грешките, които допускаме, когато говорим за това, се дължат на факта, че ние, хората, сме вербален вид. За нас винаги думите имат по-голямо значение от езика на тялото. Но ако наистина обичаме конете си и изхождаме от позиция на разбиране и емпатия, ще превъзмогнем себе си и ще престанем да поставяме техният основен начин на изразяване на второ място.

Страхът, болката, напрежението и заучената безпомощност винаги се изписват на лицето на коня. Трябва само да се научим да ги разчитаме. А ако общуването с нас носи негативните изражения, то етичният подход повелява да преоценим какво и как го изискваме от любимците си, които твърдим, че обичаме.

Потърси моментите, в които с чиста съвест можеш да наречеш един кон спокоен! Надявам се, че те ще преобладават! Не позволявай и на други хора да те заблуждават, че нещо различно от описаното на снимката също е позитивна, спокойна нагласа на животното.

Подкрепи Фондация "Тъгъдък" с дарение по нашата банкова сметка, за да продължиш да четеш такива статии. Всяка стотинка е от помощ и е дълбоко оценена!