Скъпи тъгъдъкащи читатели,

Фондация “Тъгъдък” не предлага стандартна езда и определено смятаме, че много неща в конния бранш трябва да се променят, но това не означава, че не разбираме желанието на мнозина от вас да яздят. Ездата е онази дейност, която е “зарибила” повечето от нас по тези прекрасни животни, отключила е любопитството ни да научим повече и е стимул да се грижим по-добре за тях. Веднъж докоснати от любовта на точния кон, ездата може би вече няма да е пръв приоритет, но дали от просто любител-ездач ще израснем в истински разбиращи и обичащи конелюбци зависи основно от спортните педагози, които ни помагат да изградим личните си възгледи и принципи по темата. Изборът на конна база и спортен педагог е най-важното решение пред начинаещите, защото от него зависи не само какво ще научат, но и какво отношение към животните и клиентите ще спонсорират. Някъде там има дете, което днес е на първия си урок по езда. Утре то може да реши, че ще отглежда свои собствени коне или че ще гради кариера с любимите животни. Това, което е видяло, чуло и научило в първата конюшня по пътя си ще има огромно значение за качеството на живот на всички коне, до които ще се докосне в бъдеще. Целта на тази статия-интервю (а защо да не създадем и поредица?) е да ви дадем насочващите въпроси, чрез които да достигнете до същината на това, за което гласувате със силата си на потребители, както и увереността да ги задавате по-често!

Започваме с дългогодишен личен приятел: Елизабета Янакиева. Представи се накратко!

По професия съм юрист, филолог, педагог, треньор по конен спорт и съвсем скоро ще бъда и доктор на науките. Като човек съм непоправим оптимист, който съчетано с овнешкия ми инат, не се спира пред нищо, когато си науми някаква цел. От дете мечтая да имам кон. Не ми купиха и ето, сега имам собствена конюшня. Обожавам всякакви животни и това е една от най-силните ми мотивации – любовта ми към тях е моят заряд да се уча, да се развивам и да търся как да променя действителността за тях към по-добро. А изброените по-горе професии ми дават и експертизата да го правя по правилният начин.

Колко животни отглеждаш в момента, от какви породи и как се грижиш за тях?

Към момента се грижим за 6 коня и 1 райд пони. Водач на табуна е моята първа кобила от дунавска порода (Марта). Тя има дъщеря, която не беше планувана, което подсказва и че не е чистопородна като майка си, но това не я прави по-малко прекрасна (Диона). При нас дом и обич споделят още: един хафлингер (Питър Пан), една кобила от породата български тежковоз (Вики), нейната вярна руса приятелка (Ася), която си няма порода, но е изумително умно и сърцато създание, алестият красавец Нерон, който също е от породата „любов“ и прекрасният Гизли, който е роден в Германия и е райд пони. Накратко – при нас породата е само подробност и графа в паспортите, всички са равни и всички получават еднакви грижи и отношение.

Целогодишно ли са навън? Ето и въпрос, който сигурно вече ти е станал любим: ами ако на някой му е студено?

Въпреки, че имаме възможност и място за прибиране на всички коне в затворени полубоксове, те стоят 98% от времето навън. Изключително редки са ситуациите, в които зимата сме ги прибирали. Те са целогодишно на пасищно отглеждане и това им дава възможност да се подготвят с пухкава плътна козина за зимния сезон. Разполагаме и с непромокаеми попони, ако преценим, че метеорологичните условия изискват това. Природата си знае работата и колкото по-малко се намесваме ние, толкова по-калени и здрави са животните, за които се грижим.

Щом конете са навън и се движат постоянно, това значи ли, че не се налага да ги раздвижваш по няколко пъти на ден? Предполагам, че и в началото на тренировките се сблъскваш с доста по- малко схващания, отколкото ако конете бяха в боксове. Какви други предимства на груповото пасищно отглеждане би искала да изтъкнеш пред читателите?

Те имат свободата да се раздвижват колкото и когато пожелаят. Когато аз имам нужда от тях било то за езда за мое удоволствие или за да работя с клиенти с тях, просто хващам избран кон, почиствам, оседлавам и започваме. Не стоя с часове да въртя на корда коне, преди да давам уроци с тях - нещо, което ме изморяваше много, когато съм работила в спортни конни бази, където това не само е ежедневие, а и задължително условие, ако искаш клиентът да остане на гърба на коня. Друго изключително важно предимство за мен е чистотата на конете и това, че те имат една специфична миризма. Всеки, който обича конете, знае за какво говоря. Но конете, отглеждани в боксове, често лежат и колкото и да се почиства там, те винаги миришат неприятно. Конете на пасищно отглеждане ухаят на себе си. Освен това те имат достатъчно време заедно на свобода, за да подредят своята йерархия като табун и когато ги изкарвам на езда с клиенти, не се притеснявам дали няма да се сритат или да има някакво напрежение между тях. Също така като предимство за зимния сезон, аз лично отчитам дългата козина, която запазва телесната им температура и при езда зимата, няма нужда да се притеснявам дали ще настине някой или да слагам попони под седлото. За много хора това с дългата козина е естетически неиздържано, но аз предпочитам да се придържам към това кое е по- природосъобразно за тях.

Преходът от индивидуално боксово към групово пасищно отглеждане не е просто “захвърляне” на коня навън, както може би си мислят много хора, нали? Как се случи това при твоите коне и как им се отрази?

Както вече споменах, нашите коне са пъстра картина от породи и всеки е със своята история. Преди да се преместим да живеем в собствена къща, отглеждахме конете на Хиподрума в Банкя и всичките бяха на боксово отглеждане. Хората, които се грижеха за тях, ги гледаха повече от прекрасно, но всеки ден беше едно безкрайно чистене, кордиране, работа от земя и насладата от ездата дори не помня имаше ли я и стигах ли изобщо до нея. Преместихме се в новата къща през лятото и така конете се озоваха на тучните поляни, от които не искаха да се махнат. По-скоро конете трябва да се учат на полубоксово или боксово отглеждане, ако им се наложи. В това да са на свобода и да имат непрестанен достъп до прясна трева и движение, не виждам какво има да ги учим, това е част от тяхната природа. Ние хората трябва да се научим на някакви неща, свързани с тяхното отглеждане...

Твоите коне са обучени с отрицателно подкрепление (по-известно като pressure and release). Това включва използване на неприятни за животното стимули, които да бъдат отнети, щом се случи желаното поведение, за да го подкрепят. Кажи ни какви принципи спазваш, когато работиш с животните, за да гарантираш хуманно отношение към тях:

В работата ми, както с конете, така и с клиентите, основно правило за мен са границите. Те да бъдат заявени и да се съблюдава тяхното спазване. Като границите са двупосочни – аз искам те да спазват моята, но тя свършва там, където започва тяхната, която аз също уважавам и използвам в процеса на обучение. Друг изключително важен принцип за мен е да работя с конете тогава, когато аз съм емоционално стабилна, това е нещо изключително ключово. Хуманното отношение по време на работата ми с тях се гарантира от вътрешния ми компас и моето безпрекословно вярване, че не всичко е на всяка цена. За мен ключовото в работата с отрицателното подкрепление и като цяло с която и да е методика за работа с коне е човек да има сетивата да „чете“ езика на коня срещу себе си. Да разбира защо получава отказ и какво се крие зад него. Едва тогава човекът и конят, като екип, могат да извървят пътя от отказа, през опознаването и доверието до успешно свършената задача.

Ако по време на тренировка срещнеш съпротива или неподчинение от страна на коня, каква е първата ти мисъл? Кога започваш да имаш съмнения, че може би просто партньорът ти не се чувства добре, а не е просто “сприхав”, “мързелив”, “вироглав”… Можеш ли да споделиш лична история, след която вече си се убедила, че трябва да “слушаш” конете си?

Конете, както нас хората и всяко живо същество, също имат своите силни и слаби моменти. Методиката, на която аз се осланям да работя, е базирана на градация в отрицателното подкрепление. Ключово в процеса е енергията, вътрешния баланс на треньора и способностите му да разчита сигналите на своя „ученик“. Преди доста години в една конна база научих ценния урок за важността на описаните по-горе неща. Работех от земя с един прекрасен арабски кон, който е темпераментен, но пък много знаещ и можещ. Съответно и моите реакции се налагаше да бъдат бързи и адекватни към ситуацията. Следващият кон, с който трябваше да работя е имал нелеко минало. Знаех, че има специфики, изискващи повече внимание от моя страна, но улисана от енергията, с която до момента бях работила, аз забравих да „чета“ своя ученик. Цената, която платих за своята самоувереност и несъобразителност тогава „подпалена“ от въжето рака и рана, която да ми напомня, че всеки кон, всяка ситуация и всеки един ден е различен и аз трябва да се нагодя и съобразя с тях, а не те с мен. Към днешна дата ми е по-важно настроението на коня в края на тренировката ни, а не гоненето на някакъв лист от задачи и цели. Може и само две неща да направим с един кон днес. Това е прогрес. Не е нужно всеки ден да сме 100% напред, и 40% отново показват движение напред.

Какви ограничения поставяш на клиентите и какви са границите, които никога не би им позволила да престъпят с твоите коне? Срещала ли си негативни реакции към това?

Конете са част от моето семейство и тяхното добро физическо и емоционално състояние е водещо за мен. Ездачи над 90кг. не допускам до тях. Обръщам особено голямо внимание на лекотата в ръцете и това клиентите ми да могат да яздят без ръце, преди да им дам поводи. Макар всички коне да са с меки трензели, не допускам те да бъдат дърпани и сецани. В горещите часове от лятото също не приемам клиенти и не изкарвам коне на езда. По този повод съм имала много разногласия с хората, защото те искат „просто за половин час“ да се разходят. Но този половин час или се случва в подходящо според мен време и метеорологични условия или се случва при друг колега.

Какво планираш да се случи с твоите коне, когато остареят и вече не са пригодни за езда?

Когато този момент настъпи, всеки един от тях ще остане с нас, колкото душата му реши. Както вече споменах, те са част от семейството ни и ще се грижим за тях до последния им дъх. Да, аз работя с тях и те са и моят бизнес и това ги прави още по-мили и ценни на сърцето ми, защото заедно градим нашия свят и живот.

От целия ти професионален път дотук, какво ти беше най-трудно?

Най-трудно и до ден днешен ми е да ставам свидетел на безотговорно отношение изразено в действия и бездействия на колеги спрямо техните коне. Смятам, че човек може да се научи на всичко – методика, упражнения, трикове с конете, но на това как да се държиш с тях, явно е много трудно за някои хора да се научат. Надявам се чрез теб и конни бази, които се отличават със своя добър пример, да има положителна промяна в тази посока. Нужно е!

Какво би искала да се промени в конния бранш у нас?

Бих искала да се подобри качеството на услугата „езда“, независимо дали става въпрос за професионална или за любителска. Да има по-голям и взискателен контрол към колегите треньори и инструктори, за да бъдат и те самите по-отговорни към своята дейност. Клиентът се учи, но за да го научим добре, първо всеки един от нас, занимаващите се с предлагане на услуги в конния бранш, трябва да поеме отговорността към себе си, за да бъдат знанията и уменията му на ниво, което да е в крак със съвременните разбирания и доказаните от науката и практиката добри примери.

Какъв съвет би дала на стопаните на коне?

Бих ги посъветвала да си припомнят, че именно силата, мощта и волността на конете са тези, пред които всички ние се прекланяме. Нека не превръщат коня в проекция на страховете си, а да го направят свой партньор по пътя на постигане на общите им цели. Конете могат да дадат много на своите собственици, стига те да не забравят природата на тези животни и да се съобразяват с нея. Колкото повече отглеждането и тренирането на един кон са по- далече от неговата природа, толкова по-малко човек ще „получи“ от великолепието на това животно.

Какви услуги предлага твоята конна база и как да те намерят желаещите любители?

Мястото, което сме създали, цели да предложи на нашите клиенти ездата като комплексно изживяване. От това да наблюдаваш конете как общуват помежду си, да се погрижиш сам за своя кон, да пояздиш спред природата, а после отново да си наблизо около тях и да се наслаждаваш на тяхната компания. Моята идея е за цялостно изживяване, а не просто за 60 мин. езда на корда или сред природата. Моята цел е да науча хората да общуват с конете. Да могат утре да яздят и в други конни бази, да имат увереността и знанията, където и да отидат. Конната база се казва „Домера“ и се намира в с. Мърчаево – хем сме в София, хем се радваме на селска идилия. За желаещите имаме профили в социалните мрежи, където могат да видят как работим и да усетят дали сме тяхното място.

Как виждаш база си след 10 години и как продължаваш своето развитие като специалист? Кажи ни повече за мечтите ти в професионален план!

Предстои ми съвсем скоро да защитя своята докторска степен и с това да сложа началото на професионалния ми път и в сферата на науката. Категорично вярвам, че практиката и науката са безценни една за друга, допълващи се и взаимно зависими. И тъй като за мен ездата е повече от хоби и професия, бих искала да оставя след себе си стойност, която да подобри развитието на работата с коне в България. След 10 години виждам базата с разширени дейности и с екип от съмишленици, с които заедно да вървим напред и да създаваме по-осъзнати ездачи, а защо не и по-осъзнати треньори. Виждам и няколко съвместни проекта с теб, така че готви се!

Благодарим ти, Бети! Желаем ти успех!

Аз също ти благодаря, Мише, за прекрасното интервю и за това, че никога не те е било страх да задаваш точните въпроси на точните места. Дерзай!