Кейти Сдао, специалист по поведение на животните, по време на лекция за ClickerExpo, забелязва, че много слушатели си водят записки. Тя им задала въпроса какво според тях е подкреплението за действието "водене на бележки". Спонтанните отговори на публиката се въртели около желанието да се запомни повече информация или това, че писането им помага да учат по-добре.

Опитната специалистка обаче им посочва далеч по-простичкия отговор: "Мастилото в химикалките ви. Ако химикалките ви не пишеха, защото нямат мастило, какво щеше да се случи с поведението "водене на бележки"? То щеше да спре."

Тази история ме накара да се замисля какво ли се върти в главите на животните, които се обучават с кликър трейнинг. Може би в началото те наистина правят всичко заради подкреплението, т.е. храната, точно както малките деца драскат с пастели и мацат с боички просто защото оставят цветна следа по белия лист.

Но в един момент нещо се променя. Поведението се превръща в начин за себеизразяване. Линиите и цветните петна придобиват значение, дори и понякога да не могат съвсем да настигнат въображението. Конете пък започват да проумяват, че звукът на кликъра значи нещо повече от само "идва храна", макар и не винаги да знаят точно как да го накарат да се появи отново.

След това, в училище децата започват да се учат да пишат. Те първо хващат молив, за да не се притесняват от грешките. Повтарят сенчести и пунктирани образи на чертички, колелца и ченгелчета, а после и на цели букви. Напътстват ги тесните и широки редове на тетрадките, за да бъдат символите съразмерни и подравнени. С конете в обучение с кликър трейнинг се случва горе-долу същото: в специално подготвена и максимално предразполагаща ги към желаното поведение среда, с всички възможни улеснения и подсказки и чрез систематично подкрепление на всяко приближение до целта, дадено поведение се оформя и все повече заприличва на завършената си, финална форма.

В началото на обучението на коня поведенията често никак, ама никак не приличат на това, което се очаква да бъдат накрая. Защо например, ако целта ни е езда сред природата, през приказни гори и широки поляни, бихме си губили времето да се въртим в кръг на манежа? Или защо просто не преминем директно към прескачане на високите препятствия? Поведението на хващащите за пръв път в живота си химикал деца също е много различно от воденето на записки по време на лекция на възрастните. Нормално е ученето да изглежда, а и да се усеща по различен начин от действителното "правене". Най-очевидната разлика, разбира се, е участието на педагог в процеса на обучение. Лошото отношение към ученето, а по-късно и към работата, на много деца и коне в повечето случаи се дължи именно на пропуски - методически или в отработването на емоционални реакции - в тези ранни етапи на оформяне, когато учителят/треньорът е изисквал твърде много, твърде бързо, без добър план или с прекалено ригиден такъв. Обратното пък, позитивните примери за вдъхновяващи, подкрепящи и разбиращи учители, обаче, остават в паметта ни дълго след като за последно сме чули училищен звънец. Понякога те дори се превръщат в причината да изберем дадена специалност или професия. Смея да кажа, че по подобен начин в ролята на треньори на нашите коне, вместо просто да ги хвърлим в дълбокото и да се надяваме на най-доброто, задачата ни е да ги ръководим през процес на подготовка, така че когато навлезнат "в реалния свят", те да са по-уверени, по-уравновесени и, доколкото е удачно да използваме такъв речник, по-вдъхновени. А най-сигурният начин това да се случи е да се уверим, че критериите за успех ще срещнат коня съвсем близо до мястото, където се намира той в настоящето.

След като биомеханиката на поведението е изчистена, то започва да се практикува извън познатата цикличност и без излишна повтаряемост. Буквите вече не се пишат по много пъти на един ред, а се съчетават в срички, думи, изречения, диктовки. Така и конят вече разбира знаците и жестовете на треньора си, който започва да ги комбинира свободно, вместо само да поощрява отделни елементи в цикъла клик-подкрепление-знак-поведение.

И ето го моментът, в който вече трябва да дам път на фантазиите си. С научните доказателства и емпиричния опит, аналогията ми би трябвало да спре дотук. Когато порасналите ученици започнат да прилагат наученото, не просто за да минат тест, а за да създадат лично творчество или да постигнат свои вътрешни, по-висши цели, като например да учат и запомнят важна за тях информация. Докъде стига това надграждане и внедряване на мотивацията при конете и кога интелектуалните способности на животните започват да ограничават възможностите за прозрения в прилагане на наученото са въпроси много над моите компетенции. Надявам се преди края на живота си да успея да стана свидетел на важно научно откритие или дори консенсус по темата. Но личното ми впечатление и усещане е, че в един момент конят вече няма чувството, че изпълнява поведение заради храната, също както хората по време на лекция не мислят, че пишат само заради мастилото в химикалката. Вярвам, че конете са достатъчно съзнателни, за да имат подобно многослойно и комплексно преживяване на кликър трейнинг.

И все пак, в едно можем да сме сигурни: подкреплението от началното училище, през воденето на записки по време на лекции, та до най-високите върхове в творческото писане е едно и също. Мастилото в химикалката. Без него поведението спира. Толкова е простичко.

Подкреплението за коня в кликър трейнинг пък е храната. Няколко люцернови гранули, чат-пат някой резен морков. Дори и да сме песимисти в убежденията си за интелекта и емоционалната дълбочина на животинския свят, щом заради обикновеното мастило съществуват най-великите писмени творби на човечеството, значи все пак има резон да вярваме, че заради шепа храна конете могат да обичат това, което правят с нас.